Симеонов, С. Списъкът на Рьослер: унгарската революция и създаването на консулски надзорен режим на Балканите
Списъкът на Рьослер: унгарската революция и създаването на консулски надзорен режим на Балканите
В: Obscured Balkans, бр. 1, 2024.
Автор:
Доц. д-р Симеон Симеонов
Институт за Балканистика с Център по тракология
Българска академия на науките
Американски университет в България
Получаване: 24 април 2024 г.
Техническа оценка: 10 май 2024 г.
Редакторска оценка: 4 юни 2024 г.
Анонимно рецензиране: 17 юни 2024 г.
Приемане: 17 юли 2024 г.
Публикуване: 7 ноември 2024 г.
10.6276/OB2024.SS
български
Симеонов, С. 2024. ‘Списъкът на Рьослер: Унгарската революция и създаването на консулски надзорен режим на Балканите.’ Obscured Balkans, бр. 1, с. 139–151. DOI 10.6276/OB2024.SS, ISSN 3033-1331.
Настоящата статия осветлява дейността на австрийските консулски служби в българските земи в края на 1849 г. – началото на 1850 г., когато 1469 бежанци от Унгарската революция се установяват в Шумен. По петите им е Емануел фон Рьослер, новоназначеният австрийски вицеконсул в Русе, който вижда в бунтовническите движения възможност да се отличи пред властите във Виена и да придаде на службата си регионално значение. Неговите планове гравитират около три идеи: (1) депортиране или привличане на бежанци като информатори; (2) подклаждане на несъгласие сред бежанците и подкопаване авторитета на Лайош Кошут; (3) съставяне на списък на всички неблагонадеждни лица, които представляват заплаха за Австрийската империя. Статията разглежда усилията на Рьослер да наблюдава и контролира унгарските революционни емигранти като крайъгълен камък в създаването на нов, модерен режим на консулско наблюдение на Балканите, който преобразува съществуващите търговски, миграционни и дипломатически връзки и мрежи в региона и неговите прилежащи области.
консули, Унгарска революция, Балкани, Османска империя, миграция, модерност
Извори
Доклади и телеграми на Австро-Унгарското вицеконсулство в Русчук (Русе) до МВНР на Австро-Унгария (1849). In: КМФ 03, оп. 360, а.е. 6. At: ЦДА, София
Zákonník zemský a Věstník vládní pro korunní zem Moravskou/Landesgesetz- und Verordnungsblatt für das Kronland Mähren. 1851. Brünn: Franz Gastl
Литература
Aliprantis, Ch. 2020. Transnational Policing after the 1848–1849 Revolutions: The Habsburg Empire in the Mediterranean. European History Quarterly, vol. 50, no. 3, pp. 412 – 437.
Ardeleanu, C., 2014. International Trade and Diplomacy at the Lower Danube: The Sulina Question and the Economic Premises of the Crimean War (1853 – 1856). Braila: Istros.
Case, H., 2018. The Quiet Revolution: Consuls and the International System in the Nineteenth Century. In: T. Snyder & K. Younger (ed.). The Balkans as Europe. Rochester, NY: University of Rochester Press, pp. 110 – 138.
Dimitrov, S. 1972 The Revolt of 1850 in Bulgaria. Sofia, BAS. / [Димитров, С., 1972. Въстанието от 1850 година в България. София: БАН.]
.Jancheva, I. 2002, Way of the ambassadors and the establishment of the first consuls in the Renaissance city (Plovdiv and related centers of sandzhaks), Balkanistic Forum, 1-2-3, pp. 269–284. / [Янчева, И., 2002. Пътят на посланичествата и установяването на първите консули във възрожденския град (Пловдив и сродни центрове на санджаци). Балканистичен форум, 1-2-3, с. 269–284]
Lory, B., 2011. Un poste consulaire en Macédoine, Bitola-Monastir, 1851–1912. Cahiers balkaniques, vol. 38–39, pp. 127–148.
Michailidis, Y., 2017. Le monde des agents diplomatiques et consulaires grecs dans les Balkans et l’Asie mineure, 1830–1853. Études Balkaniques – Cahiers Pierre Belon, vol. 22, no. 1, pp. 127–144.
Peykovska, 2009, Migrations from Austria-Hungary to Bulgaria at the End of 19th and beginning of 20th Centuries, in: Vekov, M. & Poppetrov, N. (eds.), Interdisciplinary dialogues in the history. Sofia, BAS, pp. 233–276. / [Пейковска, П., 2009. Миграции от Австро-Унгария към България в края на XIX и началото на XX в. В: Веков, М & Ппоппетров, Н. (ред.). Интердисциплинарни диалози на историята. Сб. в чест на ст.н.с. д-р А. Запрянова. София: БАН, с. 233 – 276.]
Roussev, I., 2007. Les premiers pas de la penetration consulaire française en Bulgarie: Le consulat de Varna. In: Bilici, F.; Candea, I. & Popescou, A. (ed.). Enjeux politiques, économiques et militaires en Mer noire (XIVe–XXIe siècles): études à la mémoire de Mihail Guboglu. Braila: Istros, pp. 705–731.
Simeonov, S. 2023, The Austrian Vice-Consulate in Rousse and the Hungarian Revolution (1848 – 1849), History, 31, 1, 2023, pp. 36–48. / [Симеонов, С., 2023. Австрийското вицеконсулство в Русе и Унгарската революция през 1848–1849 година. История, 31, 1, 2023, ISSN:0861–3710, с. 36–48].
Ulbert, J., 2010. La fonction consulaire au XIXe siècle. In: J. Ulbert & L. Prijac (ed.). Die Welt der Konsulate im 19. Jahrhundert – Consulship in the 19th Century – Consuls et services consulaires au XIXe siècle. Hamburg: DOBU Verlag, pp. 9 – 20.
