Петров, В. Последните държавни средища на Ранносредновековна България (края на X – началото на XI в.)
Последните държавни средища на ранносредновековна България (края на X – началото на XI в.)
В: Obscured Balkans, бр. 1, 2024.
Автор:
Получаване: 21 април 2024 г.
Техническа оценка: 7 май 2024 г.
Редакторска оценка: 31 май 2024 г.
Анонимно рецензиране: 10 юни 2024 г.
Приемане: 12 юли 2024 г.
Публикуване: 7 ноември 2024 г.
10.6276/OB2024.VP
Български
Петров, В. 2024. ‘Последните държавни средища на ранносредновековна България (края на X – началото на XI в.).’ Obscured Balkans, бр. 1, с. 119–137. DOI 10.6276/OB2024.VP, ISSN 3033-1331.
A characteristic feature of the Bulgarian Tsardom in the period between 971 and 1018 was the frequent change of the capital city. Judging by the fact that the Bulgarian patriarchs followed closely the path of central government for the sake of unity between State and Church, it is evident that after Preslav the functions of the capital were successively carried out by Sredets, Vodena, Moglena, Skopje, Prespa and Ohrid. Alongside the political centers, numerous royal residences were built, such as those in Prespa, Setina, Bitola, Peterskon and Kopriništa. Their establishment was in accordance with the traditions of Krum’s dynasty to build residences for the convenience of the royal family in different parts of the country, but also as an insurance that if any of them were to be taken over by the enemy, the Tsar would be able to change the location of his court relatively quickly. Therefore, a specific for medieval Bulgaria model of “main and second capital city” was present, most pronounced under the reign of Tsar Samuel with the capitals of Prespa and Ohrid. More precisely, the lack of a permanent and immutable capital city should be seen within the context of the itinerant court phenomenon that was typical of early medieval Europe. The mobile exercise of power in the form of the itinerant court is an appropriate terminus technicus which, together with the unfolding internal political particularism and the constant external threat in the face of the Byzantine Empire, makes it possible to explain the reason for the existence of multiple short-lived capital cities after 971. At the end of the article there is an appendix presenting a tabular arrangement of the state centers and residences of the Cometopouloi rulers.
capitals, royal residences, court culture, Prespa, Ohrid, Tsar Samuel
Adzievski, K. 1994, Pelagonia in the Middle Ages (From the arrival of the Slavs to the fall under Turkish rule), Institute of National History, Skopje, 1994 / [Аџиевски, К. 1994, Пелагонија во средниот век (Од доаѓањето на Словените до наѓањето под турска власт), Институт за национална историjа, Скопjе, 1994].
Atanasov, G. 2017, From episcopate to an autonomous Patriarchate of the First Bulgarian Empire in Drustar (Silistra). The history of the Patriarchal Complex, Unikart EOOD, Sofia, 2017 / [Атанасов, Г. 2017, От епископия към самостойна патриаршия на Първото българско царство в Дръстър (Силистра). Историята на патриаршеския комплекс, Уникарт ЕООД, София, 2017].
Avramov, V. 1936, The War between Byzantium and Bulgaria in 986 and the Siege of Sofia by Basil ΙΙ the Bulgar-Slayer, Military Publishing Fund Printing House, Sofia, 1936 / [Аврамов, В. 1936, Войната между Византия и България в 986 година и обсадата на София от Василий ΙΙ Българоубиец, Печатница на Военно-издателски фонд, София, 1936].
Bakalov, G. 1995, The Medieval Bulgarian Ruler. Titulature and Insignia, Anubis Publishing, Sofia, 1995 / [Бакалов, Г. 1995, Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии, Издателство „Анубис“, София, 1995].
Bakalov, G. 2011, “More about Samuel’s Tsardom and the Bulgarian Epopee”, in: Bakalov, G., Middle Ages and Modernity, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia, 2011, pp. 315–321 / [Бакалов, Г. 2011, „Още за Самуиловото царство и българската епопея“, в: Бакалов, Г., Средновековие и съвременност, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2011, с. 315–321].
Balaschev, G. D. 1927, Bulgarians in the last decades of the tenth century, P. Glushkov Printing House, Sofia, 1927 / [Баласчев, Г. Д. 1927, Българите през последните десетгодишнини на десетия век, Печатница П. Глушков, София, 1927].
Bekkerus, I. (rec.) 1836, Michael Glycas. Annales (Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae), Bonnae, 1836.
Biliarsky, I. 2011, Narration of Prophet Isaiah and the Creation of the Political Ideology of the Early Mediaeval Bulgaria, PAM Publishing Company Ltd., Sofia, 2011 / [Билярски, Ив. 2011, Сказание на Исайя Пророка и формирането на политическата идеология на ранносредновековна България, ПАМ Пъблишинг Къмпани ООД, София, 2011].
Boškoski, M. 1999, Skopje and the Skopje region from the 6th to the end of the 14th century (PhD thesis), Skopje, 1999 / [Бошкоски, М. 1999, Скопје и скопската област од VI до крајот на XIV век (Докторска дисертација), Скопjе, 1999].
Bozhilov, I. 1995, Bulgarians in the Byzantine Empire, Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, Sofia, 1995 / [Божилов, И. 1995, Българите във Византийската империя, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1995].
Bozhilov, I. 1999, “Bulgaria in the Epoch of Tsar Samuel (С. Пириватрић. Самуилова држава. Обим и карактер. Београд, 1997. 227 с.; S. Pirivatrić. Samuel’s State. Scope and Character. Belgrade, 1997, 227 p.)”, Historical Review 5–6, 1999, pp. 190–203 / [Божилов, Ив. 1999, „България в епохата на цар Самуил (С. Пириватрић. Самуилова држава. Обим и карактер. Београд, 1997. 227 с.; С. Пириватрич. Самуиловата държава. Обхват и характер. Белград, 1997, 227 с.)“, Исторически преглед 5–6, 1999, с. 190–203].
Bozhilov, I. 2011, The Bulgarian Archbishopric of the 11th–12th century. The List of Bulgarian Archbishops, Gutenberg Publishing House, Sofia, 2011 / [Божилов, И. 2011, Българската архиепископия ХІ–ХІІ век. Списъкът на българските архиепископи, ИК „Гутенберг“, София, 2011].
Büttner-Wobst, T. (ed.) 1897, Ioannes Zonaras. Epitomae historiarum libri XIII–XVIII (Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae), Bonnae, 1897.
Buyukliev, I. & Bozhilov, I. (eds.) 1992, The Chronicle of Constantine Manasses. Dawn of the Bulgarian Epic, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia, 1992 / [Буюклиев, И. & Божилов, И. (ред.) 1992, Хрониката на Константин Манаси. Зората на българската епика, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992].
Cholpanov, B. 1989, The Stone Shields, Military Publishing House, Sofia, 1989 / [Чолпанов, Б. 1989, Каменните щитове, Военно издателство, София, 1989].
Dancheva-Vassileva, A. 2017, History of Medieval Sofia IV–XIV Century, Zahari Stoyanov, Sofia, 2017 / [Данчева-Василева, А. 2017, История на средновековна София ІV–ХІV век, Захарий Стоянов, София, 2017].
Dimitrov, H. 1998, Bulgarian-Hungarian Relations in the Middle Ages, Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, Sofia, 1998 / [Димитров, Хр. 1998, Българо-унгарски отношения през Средновековието, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1998].
Dujčev, I. et al. (eds.) 1965, Fontes Graeci Historiae Bulgaricae, 6, Academiae Litterarum Bulgaricae, Serdicae, 1965.
Ewig, E. 1963, “Résidence et capitale pendant le haut Moyen Age”, Revue historique 230, 1963, pp. 25–72.
Filiposki, T. 2009, Ohrid in the Early Middle Ages (5th to 11th Century) (PhD thesis), Skopje, 2009 / [Филипоски, Т. 2009, Охрид во раниот Среден век (од V до XI век) (Докторска дисертација), Скопје, 2009].
Filiposki, T. 2018, “The Seats of Samuel’s State: Critical Historiographical Review”, in: 1000 Years of the Battle at Belasitza and Death of Tsar Samuel (Proceedings from the Meeting and Round Table in Honour of 1000 years of the Battle at Belasitza and Death of Tsar Samuel, MANU, November 6, 2014), Skopje, 2018, pp. 139–148 / [Филипоски, Т. 2018, „Престолнините на Самоиловата држава. Критички историографски осврт“, в: 1000 години од битката на Беласица и од смртта на цар Самоил (Зборник на материјали од Свечениот собир и од Тркалезната маса по повод одбележувањето на 1000 години од битката на Беласица и од смртта на цар Самоил, МАНУ, 6 ноември 2014 година), Скопје, 2018, с. 139–148].
Fine, J. V. A. Jr. 1989, The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, The University of Michigan Press, Ann Arbor, 1989.
Georgiev, P. 1992, “About the Capital of Prespa after Iordan Ivanov”, Bulletin of the History Museum – Kyustendil 4, 1992, pp. 289–299 / [Георгиев, П. 1992, „За столица Преспа след Йордан Иванов“, Известия на Исторически музей – Кюстендил 4, 1992, с. 289–299].
Γούλούλης, Σ. 2021, “Οι αναγραφές των επισκοπικών θρόνων του αρχιεπισκοπικού ναού του Αγίου Αχιλλίου Πρέσπας”, in: Διεθνές Επιστημονικό Συμπόσιο προς τιμήν του Ομότιμου καθηγητή Γεωργίου Βελένη, Θεσσαλονίκη, Αμφιθέατρο Αρχαίας Αγοράς, 4–7 Οκτωβρίου 2017, Πρακτικά, Αθήνα, 2021, σελ. 231–244.
Grabar, A. 1983, “Two archaeological proofs of the autocephaly of a church – Prespa and Ohrid”, in: Grabar, A., Selected Essays. Volume 2, Science and Art, Sofia, 1983, pp. 322–327 / [Грабар, А. 1983, „Две археологични доказателства за автокефалията на една църква – Преспа и Охрид“, в: Грабар, А., Избрани съчинения. Том 2, Наука и изкуство, София, 1983, с. 322–327].
Gyuzelev, V. 1992, “Again about the Capitals of Medieval Bulgaria (Some New Views and Hypotheses)”, in: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. In Honour of Professor Veselin Beshevliev, St. Cyril and St. Methodius University Press, Veliko Tarnovo, 1992, pp. 3–11 / [Гюзелев, В. 1992, „Отново за столиците на средновековна България (Някои нови гледища и хипотези)“, в: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 1992, с. 3–11].
Gyuzelev, V. 2000, The Capitals of Bulgaria – Medieval and Present-Day, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia, 2000 / [Гюзелев, В. 2000, Столиците на България – средновековните и днешната, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000].
Gyuzelev, V. 2015, “Notes on the History of Bulgaria in the Time of the Cometopouloi, the Tsars Roman-Symeon and Samuel and their Successors (971–1018)”, in: Gyuzelev, V. & Nikolov, G. N. (eds.), Thousand Years from the Battle of Belasitsa and the Death of Tsar Samuel (1014–2014), Gutenberg Publishing House, Sofia, 2015, pp. 18–44 / [Гюзелев, В. 2015, „Бележки върху историята на България по времето на комитопулите, царете Роман-Симеон и Самуил и техните наследници (971–1018 г.)“, в: Гюзелев, В. & Николов, Г. Н. (ред.), Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014), Издателска къща „Гутенберг“, София, 2015, с. 18–44].
Gyuzelev, V. 2018, “Capitals, Residences and Palace Culture in Medieval Bulgaria (From the Nomadic Camp to the Royal Court)”, in: Gyuzelev, V., Seven Books on the Medieval History of Bulgaria (4th–15th century). Book 1. Interpretations on the Bulgarian and European Middle Ages, Prof. Marin Drinov Publishing House of BAS, Sofia, 2018, pp. 265–301 / [Гюзелев, В. 2018, „Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България (От номадския стан към царския двор)“, в: Гюзелев, В., Седмокнижие за средновековната история на България (ІV–ХV век). Книга 1. Тълкувания върху Българското и Европейското средновековие, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София, 2018, с. 265–301].
Hendy, M. F. 1985, Studies in the Byzantine Monetary Economy c. 300–1453, Cambridge University Press, Cambridge, 1985.
Holder-Egger, O. (ed.) 1888, “Fundatio ecclesiae S. Albani Namucensis”, in: Monumenta Germaniae historica – Scriptores. Tomi 15. Pars 2, Hannoverae, 1888, pp. 962–964.
Ἰβηρίτης, Ἰ. 1940, “Ἰωάννου Σταυρακίου Λόγος εἰς τὰ θαύματα τοῦ Ἁγίου Δημητρίου”, Μακεδονικά 1, 1940, σελ. 324–376.
Iliev, I. 1994, “Additions of Bishop Michael of Devol from 1118 to the “Synopsis of Histories” of John Skylitzes (11th century)”, in: Gyuzelev, V. Sources for the Medieval History of Bulgaria (7th–15th Century) in the Austrian Manuscript Collections and Archives. Volume 1. Bulgarian, other Slavonic and Byzantine Sources, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia, 1994 / [Илиев, И. 1994, „Добавки на епископ Михаил Деволски от 1118 г. към „Исторически свод“ на Йоан Скилица (XI в.)“, в: Гюзелев, В., Извори за средновековната история на България (VII–XV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Том 1. Български, други славянски и византийски извори, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1994, с. 45–57, 263–265].
Ivanov, Y. 1906, North Macedonia. Historical explorations, Sofia, 1906 / [Иванов, Й. Северна Македония. Исторически издирвания. София, 1906].
Ivanov, Y. 1910, “Tsar Samuel’s Capital in Prespa. Historical and Archaeological Notes”, Bulletin of the Bulgarian Archaeological Society 1, 1910, pp. 55–80 / [Иванов, Й. 1910, „Цар Самуиловата столица в Преспа. Историко-археологически бележки“, Известия на Българското археологическо дружество 1, 1910, с. 55–80].
Ivanov, Y. 1970, Bulgarian Antiquities in Macedonia. Phototype edition, Science and Art Publishing, Sofia, 1970 / [Иванов, Й. 1970, Български старини из Македония. Фототипно издание, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1970].
Kaimakamova, M. 1990, Bulgarian Medieval Historiography (from the end of the 7th century up to the first quarter of the 15th century, Science and Art, Sofia, 1990 / [Каймакамова, М. 1990, Българска средновековна историопис (от края на VII – до първата четвърт на XV в.), Наука и изкуство, София, 1990].
Kaimakamova, M. 2011, Power and History in Medieval Bulgaria (7th–14th century), Paradigma, Sofia, 2011 / [Каймакамова, М. 2011, Власт и история в средновековна България (VII–XIV век), Парадигма, София, 2011].
Kaimakamova, M. 2019, “The Idea of the Kingdom in the Bulgarian Apocryphal Chronicle (11th c.)”, in: Dimitrov, D. V. et al. (eds.), Empires and Imperial Heritage in the Balkans. Collection in Honour of the 70th Anniversary of Prof. Lyudmil Spasov. Volume 1. Antiquity and Middle Ages, Plovdiv, 2019, pp. 183–198 / [Каймакамова, М. 2019, „Идеята за царството в Български апокрифен летопис (XI в.)“, в: Димитров, Д. В. и др. (съст.), Империи и имперско наследство на Балканите. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Людмил Спасов. Том 1. Античност и Средновековие, Пловдив, 2019, с. 183–198].
Kissas, S. K. 1986, “Acolouthia of St. John Vladimir, Venice 1690”, Cyrillomethodianum 10, 1986, pp. 269–284.
Komatina, P. 2023, “The Diocesan Structure of the Archbishopric of Ohrid in the Charters of Basil II: Historical Development until the Early 11th Century”, Zbornik radova Vizantološkog instituta 2, 2023, pp. 789–821.
Kravari, V. 1989, Villes et villages de Macédoine occidentale, P. Lethielleux, Paris, 1989.
Mavrodinov, N. 1959, Old Bulgarian Art. Art of the First Bulgarian Tsardom, Science and Art, Sofia, 1959 / [Мавродинов, Н. 1959, Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство, Наука и изкуство, София, 1959].
Migne, J.-P. 1863, Patrologiae cursus completes. Series graeca. Tomus 110, Paris, 1863.
Mikulčić, I. 1996, Medieval towns and fortresses in Macedonia, Macedonian Academy of Sciences and Arts, Skopje, 1996 / [Микулчиќ, И. 1996, Средновековни градови и тврдини во Македонија, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 1996].
Milanova, A. & Zlatkov, M. 2014, “Invincible in Power and Unsurpassable in Bravery”. The Bulgarian Tsar Samuel († 1014), Sofia, 2014.
Milanova, A. 2004, “Typology of Fortified Settlements in Bulgaria under Byzantine Rule (According to the Vocabulary of the Byzantine Authors)”, in: Stepanov, Ts. & Vachkova, V. (eds.), Civitas Divino–Humana. In honorem annorum LX Georgii Bakalov, Tangra TanNakRa Publishing House, Sofia, 2004, pp. 239–252 / [Миланова, А. 2004, „Типология на укрепените селища в България под византийска власт (според лексиката на византийските автори)“, в: Степанов, Ц. & Вачкова, В. (ред.), Civitas Divino–Humana. In honorem annorum LX Georgii Bakalov, Тангра ТанНакРа ИК, София, 2004, с. 239–252].
Milanova, A. 2009, “The Bulgarian Medieval Town around the Year 1000”, Yearbook of Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Centre for Slavo-Byzantine Studies “Prof. Ivan Dujčev” 95 (14), 2009, pp. 147–166 / [Миланова, А. 2009, „Българският средновековен град около 1000 година“, Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ 95 (14), 2009, с. 147–166].
Miletich, L. 1926, “On the Question of the Origin of the Name “Ohrid”, Macedonian Review 2, 1926, pp. 142–146 / [Милетич, Л. 1926, „По въпроса за произхода на името „Охрид“, Македонски преглед 2, 1926, с. 142–146].
Milyukov, P. N. 1899, “Christian Antiquities of Western Macedonia”, Proceedings of the Russian Archaeological Institute in Constantinople 1, 1899, pp. 21–151 / [Милюков, П. Н. 1899, „Христианския древности Западной Македонии“, Известия Русского археологического института в Константинополе 1, 1899, с. 21–151].
Miyatev, K. 1965, Architecture in Medieval Bulgaria, Bulgarian Academy of Sciences Publishing House, Sofia, 1965 / [Миятев, К. 1965, Архитектурата в средновековна България, Издателство на Българската академия на науките, София, 1965].
Mladenov, K. 1936, The Meglen region in Macedonia. Historical and Ethnographic Review and National Struggles, Sofia, 1936 / [Младенов, К. 1936, Областта Меглен в Македония. Историко-етнографски преглед и народностни борби, София, 1936].
Moutzopoulos, N. 2007, The Basilica of St. Achilleios in Prespa. A Historical Monument–Shrine, Vion Publishing, Plovdiv, 2007 / [Муцопулос, Н. 2007, Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник–светиня, Издателство „Вион“, Пловдив, 2007].
Mutafchiev, P. 1987, A Book for the Bulgarians, Bulgarian Academy of Sciences Publishing House, Sofia, 1987 / [Мутафчиев, П. 1987, Книга за българите, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987].
Nikolov, G. N. 2005, Centralism and Regionalism in Early Medieval Bulgaria (late 7th – early 11th century), Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, Sofia, 2005 / [Николов, Г. Н. 2005, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.), Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2005].
Nikolov, G. N. 2015a, “The (Proto)Bulgarian State Tradition in Samuel’s Bulgaria (late 10th – early 11th century)”, in: Gyuzelev, V. & Nikolov, G. N. (eds.), Thousand Years from the Battle of Belasitsa and the Death of Tsar Samuel (1014–2014), Gutenberg Publishing House, Sofia, 2015, pp. 107–121 / [Николов, Г. Н. 2015, „(Пра)българската държавна традиция в Самуилова България (краят на X – началото на XI в.)“, в: Гюзелев, В. & Николов, Г. Н. (ред.), Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014–2014), Издателска къща „Гутенберг“, София, 2015, с. 107–121].
Nikolov, G. N. 2015b, “The murder of Bulgarian Tsar Gavril-Roman Radomir (1014–1015)”, Epochs 2, 2015, pp. 321–329 / [Николов, Г. Н. 2015, „Убийството на българския цар Гаврил-Роман Радомир (1014–1015)“, Епохи 2, 2015, с. 321–329].
Nikolov, G. N. 2019, “Tsar Samuel († 1014) in the Historical Memory of the Bulgarians in the 13th–14th Centuries”, Kyustendil Readings 24, 2018, pp. 29–43 / [Николов, Г. Н. 2019, „Цар Самуил († 1014) в историческата памет на българите през ХІІІ–ХІV в.“, Кюстендилски четения 24, 2018, с. 29–43].
Nikolov, G. N. 2020, “The Fate of the Bulgarian Tsar Roman-Symeon († 997)”, in: Kanev, N. (ed.), Ruler, State and Church on the Balkans in the Middle Ages. In Honour of the 60th Anniversary of Professor Dr. Plamen Pavlov. Part 1 (Acta Mediaevalia Magnae Tarnoviae, 1), Faber Publishing House, Veliko Tarnovo, 2020 / [Николов, Г. Н. 2020, „Съдбата на българския цар Роман-Симеон († 997)“, в: Кънев, Н. (ред.), Владетел, държава и църква на Балканите през Средновековието. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов. Част 1 (Acta Mediaevalia Magnae Tarnoviae, 1), Издателство „Фабер“, Велико Търново, 2020, с. 564–576].
Nikolov, G. N. 2022, Sketches from the History of Samuel’s Bulgaria, Macedonian Scientific Institute, Sofia, 2022 / [Николов, Г. Н. 2022, Из историята на Самуилова България, Македонски научен институт, София, 2022].
Oikonomidès, N. 1972, Les listes de préséance byzantines des IXe et Xe siècles, Centre National de la Recherche Scientifique, Paris, 1972.
Ostrogorsky, G. & Barišić, F. (rec.) 1966, Fontes Byzantini Historiam Populorum Jugoslaviae Spectantes. Tomus 3, Beograd, 1966.
Ovcharov, D. 1992, “Prespa – During the Time of Iordan Ivanov and After That”, Bulletin of the History Museum – Kyustendil 4, 1992, pp. 301–313 / [Овчаров, Д. 1992, „Преспа – по времето на Йордан Иванов и след него“, Известия на Исторически музей – Кюстендил 4, 1992, с. 301–313].
Panova, R. 1995, The Capital City in the Culture of Medieval Bulgaria, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia, 1995 / [Панова, Р. 1995, Столичният град в културата на средновековна България, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1995].
Pavlov, P. 1993, “The Military Commanders of Tsar Samuel”, Military History Collection 6, 1993, pp. 5–19 / [Павлов, П. 1993, „Военачалниците на цар Самуил“, Военноисторически сборник 6, 1993, с. 5–19].
Pavlov, P. 1999, “The coup of John Vladislav. An attempt for a new interpretation”, Past 3, 1999, pp. 16–24 / [Павлов, П. 1999, „Превратът на Иван Владислав. Опит за нова интерпретация“, Минало 3, 1999, с. 16–24].
Pavlov, P. 2012, Forgotten and misunderstood. Events and Persons of the Bulgarian Middle Ages, Ciela Norma JSC, Sofia, 2012 / [Павлов, П. 2012, Забравени и неразбрани. Събития и личности от Българското средновековие, Сиела Норма АД, София, 2012].
Pavlov, P. 2014, The Century of Tsar Samuel, East-West Publishing, Sofia, 2014 / [Павлов, П. 2014, Векът на цар Самуил, Издателство „Изток-Запад“, София, 2014].
Pavlov, P. 2015, “Notes on the Political Ideology of the First Bulgarian Tsardom under Tsar Samuel and his Successors”, in: Gyuzelev, V. & Nikolov, G. N. (eds.), South-Eastern Europe in the Second Half of 10th – the Beginning of the 11th Centuries: History and Culture. Proceedings of the International Conference, Sofia, 6–8 October 2014, Military Publishing, Sofia, 2015, pp. 199–207 / [Павлов, П. 2015, „Бележки за политическата идеология на Първото българско царство при цар Самуил и неговите наследници“, в: Гюзелев, В. & Николов, Г. Н. (съст.), Европейският югоизток през втората половина Х – началото на ХІ век. История и култура. Международна научна конференция, София, 6–8 октомври 2014 г., Военно издателство, София, 2015, с. 199–207].
Pavlov, P. 2018, “St. John Vladimir. Relatives and Power in Medieval Christian Tradition in the Balkans”, in: To the Memory and Glory of St. John Vladimir. Book 6–1. International Scientific Assembly “St. John Vladimir through the Ages – History and Tradition (1016–2016)”, Bar, 15–17 September 2016, Cetinje, 2018, pp. 105–116 / [Павлов, П. 2018, „Свети Јован Владимир. Род и власт у средњовековној хришћанској традицији на Балкану“, в: У спомен и славу светог Јована Владимира. Књига 6–1. Међународни научни скуп „Свети Јован Владимир кроз вјекове – историја и предање (1016–2016)“, Бар, 15–17. септембар 2016. године, Цетиње, 2018, с. 105–116].
Petrov, V. 2019, “The Military Commanders of Tsar Samuel. Prosopographical Notes”, Times 17, 2019, pp. 41–68 / [Петров, В. 2019, „Военачалниците на цар Самуил. Просопографски бележки“, Времена 17, 2019, с. 41–68].
Peyer, H. C. 1964, “Das Reisekönigtum des Mittelalters”, Vierteljahrschrift für Sozial- und Wirtschaftsgeschichte 1, 1964, S. 1–21.
Pirivatrić, S. 2000, Samuel’s State. Scope and Character, Agata-A, Sofia, 2000 / [Пириватрич, С. 2000, Самуиловата държава. Обхват и характер, Агата-А, София, 2000].
Popov, S. 2011, The Castle in Europe and in Bulgaria during the Middle Ages, Kolhida Publishing House, Sine loco, 2011 / [Попов, С. 201, Замъкът в Европа и България през средните векове, ИК „Колхида“, Sine loco, 2011].
Rosen, V. R. 1883, Emperor Basil the Bulgar-Slayer. Extracts from the Annals of Yahya of Antioch, Printing House of the Imperial Academy of Sciences, Saint Petersburg, 1883 / [Розен, В. Р. 1883, Император Василий Болгаробойца. Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского, Типография Императорской Академии Наук, Санкт-Петербург, 1883].
Schlumberger, G. 1943, Tsar Samuel and Basil II, Lighthouse Printing House, Sofia, 1943 / [Шльомберже, Г. 1943, Цар Самуил и Василий II, Печатница „Фар“, София, 1943].
Schreiner, P. 1989, “Die Byzantinisierung der bulgarischen Kultur”, in: Lauer, R. & Schreiner, P. (hrsg.), Kulturelle Traditionen in Bulgarien. Bericht über das Kolloquium der Südosteuropa – Kommission 16.–18. Juni 1987, Göttingen, 1989, S. 47–60.
Schreiner, P. 2004, Diversity and Rivalry. Selected Studies on the Society and Culture of Byzantium and Medieval Bulgaria, Sofia, 2004 / [Шрайнер, П. 2004, Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България, София, 2004].
Shepard, J. 2015, “Communications across the Bulgarian lands – Samuel’s poisoned chalice for Basil II and his successors?”, in: Gyuzelev, V. & Nikolov, G. N. (eds.), South-Eastern Europe in the Second Half of 10th – the Beginning of the 11th Centuries: History and Culture. Proceedings of the International Conference, Sofia, 6–8 October 2014, Military Publishing, Sofia, 2015, pp. 217–235.
Shopov, A. 1890, “A Document on Bulgarian History”, Folklore and Ethnography Collection 2, 1890, pp. 115–131 / [Шопов, А. 1890, „Един документ за българската история“, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина 2, 1890, с. 115–131].
Simeonova, L. 2012, “The so-called Diagonal Road – the rarely used road of the Balkan Middle Ages”, Mediaevalia 5, 2012, pp. 1–9 / [Симеонова, Л. 2012, „Т. нар. Диагонален път – рядко използваният път на балканското Средновековие“, Mediaevalia 5, 2012, с. 1–9].
Simeonova, L. 2014, “The Via Egnatia – the Most Actively Used Overland Route in the Balkans”, in: De Sena, E. C. (ed.), Papers of the American Research Center in Sofia. Volume 1, The American Research Center in Sofia, Sofia, 2014, pp. 73–77.
Simeonova, L. 2017, “A Murder Reconsidered: John Vladimir, John Vladislav and the Byzantine-Bulgarian Conflict”, in: Borozan, Đ. (ed.), The 1000th Anniversary of Saint Jovan Vladimir. Proceedings from the Scientific Conference, October 21, 2016, MASA, Podgorica, Podgorica, 2017, pp. 161–170.
Snegarov, I. 1995, History of the Archbishopric of Ohrid. Volume 1. From its foundation to the conquest of the Balkan Peninsula by the Turks. Second phototype edition, Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, Sofia, 1995 / [Снегаров, И. 1995, История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците. Второ фототипно издание, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1995].
Sreznevsky, V. I. 1905, Symeon Metaphrastes and Logothete. Writing of the world from Genesis and Chronicle collected from various chroniclers. Slavonic translation of the Chronicle of Symeon Logothete with additions, Printing House of the Imperial Academy of Sciences, Saint Petersburg, 1905 / [Срезневский, В. И. 1905, Симеона Метафраста и Логофета. Списание мира от бытия и Летовник собран от различных летописец. Славянский перевод хроники Симеона Логофета с дополнениями, Типография Императорской Академии Наук, Санкт-Петербург, 1905].
Tăpkova-Zaimova, V. & Miltenova, A. 1996, Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and Medieval Bulgaria, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia, 1996 / [Тъпкова-Заимова, В. & Милтенова, А. 1996, Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1996].
Tăpkova-Zaimova, V. 2014, “The Russian Chronograph”, in: Tăpkova-Zaimova, V., “Bulgarians by Origin…”. The Komitopouloi, Tsar Samuel and his Ancestors According to the Historical Sources and Histroriographical Tradition. Second enlarged and revised edition, Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, Sofia, 2014, pp. 31–33 / [Тъпкова-Заимова, В. 2014, „Руски хронограф“, в: Тъпкова-Заимова, В., „Българи родом…“. Комитопулите, цар Самуил и неговите потомци според историческите извори и историографката традиция. Второ допълнено и преработено издание, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2014, с. 31–33].
Thomov, T. 2015, Klyuch 1014, New Bulgarian University, Sofia, 2015 / [Томов, Т. 2015, Ключ 1014 г.“, Нов български университет, София, 2015].
Thurn, I. (rec.) 1973, Ioannes Scylitzes. Synopsis historiarum (Corpus Fontium Historiae Byzantinae, 5), Walter de Gruyter & Co., Berolini et Novi Eboraci, 1973.
Τσολακης, Ευδ. Θ. 1968, Ἡ Συνέχεια τῆς Χρονογραφίας τοῦ Ἰωάννου Σκυλίτση (Ioannes Skylitzes Continuatus), Εμμ. Σφακιανάκη & υιοί, Θεσσαλονίκη, 1968.
Tsolakis, Eu. Th. (rec.) 2011, Michael Attaliata. Historia (Corpus Fontium Historiae Byzantinae, 50), Academia Atheniensis. Institutum Litterarum Graecarum et Latinarum Studiis Destinatum, Athenis, 2011.
Uspensky, F. I. 1898, “Two Historical Inscriptions”, Proceedings of the Russian Archaeological Institute in Constantinople 3, 1898, pp. 180–194 / [Успенский, Ф. И. 1898, „Две историческия надписи“, Известия Русского археологического института в Константинополе 3, 1898, с. 180–194].
Vachkova, V. 2007, “On Common Principles and Private Decisions in the Creation of the “Young” Christian Capitals in Europe”, in: Kazakov, G. & Stepanov, Ts. (eds.), Mediaeval Urbanism. Memory, Sacrality, Traditions (Mediaevalia Christiana, 2), St. Kliment Ohridski University Press, Sofia, 2007, pp. 54–76 / [Вачкова, В. 2007, „За общите принципи и частните решения при създаването на „младите“ християнски столици в Европа“, в: Казаков, Г. & Степанов, Ц. (ред.), Средновековен урбанизъм. Памет, сакралност, традиции (Mediaevalia Christiana, 2), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007, с. 54–76].
Vaklinov, S. 1977, Formation of the Old-Bulgarian Culture, Science and Art Publishing, Sofia, 1977 / [Ваклинов, С. 1977, Формиране на старобългарската култура VI–XI век, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1977].
Vaklinova, M. 1982, “Palaces in Medieval Bulgaria”, in: Bulgaria 1300. Institutions and State Tradition. Volume 2. Proceedings of the Third Congress of the Bulgarian Historical Society, 3–5 October 1981, Sofia, 1982, pp. 255–262 / [Ваклинова, М. 1982, „Дворците в средновековна България“, в: България 1300. Институции и държавна традиция. Том 2. Доклади на Третия конгрес на Българското историческо дружество, 3–5 октомври 1981. София, 1982, с. 255–262].
Vasilievsky, V. G. 1909, “To the history of the years 976–986 (From al-Makin and John Geometres)”, in: Works of V. G. Vasilievsky. Volume 2. Issue 1, Printing House of the Imperial Academy of Sciences, Saint Petersburg, 1909, pp. 56–124 / [Васильевский, В. Г. 1909, „К истории 976–986 годов (Из Ал-Мекина и Иоанна Геометра)“, в: Труды В. Г. Васильевскаго. Том 2. Выпуск 1, Типография Императорской Академии Наук, Санкт-Петербург, 1909, с. 56–124].
Vojnov, M. et al. (eds.) 1980, Fontes Graeci Historiae Bulgaricae, 10, Academiae Litterarum Bulgaricae, Serdicae, 1980.
Wortley, J. (trans.) 2010, John Skylitzes. A Synopsis of Byzantine History, 811–1057. Introduction, Text and Notes, Cambridge University Press, Cambridge, 2010.
Zaimov, J. & Zaimova, V. 2021, The Bitolja Inscription of Ivan Vladislav the Bulgarian Autocrat. An Old Bulgarian Monument 1015/1016. Ivan Vladislav and his Inscription. Phototype edition, Prof. Marin Drinov Publishing House of BAS, Sofia, 2021 / [Заимов, Й. & Заимова, В. 2021, Битолски надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015–1016 година. Иван Владислав и неговият надпис. Фототипно допълнено издание, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София, 2021].
Živković, T. (ed.) 2009, Gesta Regum Sclavorum. Volume 1, Belgrade, 2009.
Zlatarski, V. 2002, History of the Bulgarian State in the Middle Ages. Volume 1. First Bulgarian Tsardom. Part 2. From the Slavicization of the State to the Fall of the First Bulgarian Tsardom. Third phototype edition, Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, Sofia, 2002 / [Златарски, В. 2002, История на българската държава през средните векове. Том 1. Първо българско царство. Част 2. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство. Трето фототипно издание. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2002].
